Интервю с продуктовия дизайнер Иван Арнаудов: Идеите ни са на световно ниво, изпълнението често е под всякаква критика

July 16, 2013 13:00 1010


Иван Арнаудов


Темата за продуктовия дизайн, неговото развиите, проблемите и преспективи винаги ни е вълнувала, защото в дизайн като цяло се крие сериозна възможност за развитие на бизнеса. Проблемът е, че последните години вноса на всякакви продукти усложни много нещата и да се прави продуктов дизайн в България е не само трудно, но и като чели стана и непрестижно.

Поканихме продуктовия дизайнер Иван Арнаудов за едно интервю да сподели своето мнение и разбиране за дизайна на продукти. Ето възможност да разгледате част от неговото портфолио . Иван има и интересен блог, който си струва да се следи.

1. Привет, като за начало би ли се представил кой си и с какво се занимаваш?

Иван Арнаудов. Архитект и дизайнер, в момента съм преподавател в ПГСГ „Кольо Фичето” Ямбол.

2. Според теб какво е нивото на продуктовия дизайн в България?


Средно. Доколкото въобще има някакво ниво, то е напълно нормално, като се имат пред вид обстоятелствата. Звената от процеса едва дишат и резултатът е видим. Разбити са всички: производството, образованието, културата ... Косъмът, на който виси са малцината упорити идеалисти, хората, които иначе не могат. Моженето е голямо. Идеите ни са на световно ниво, изпълнението често е под всякаква критика.


3. Какви са най-големите проблеми за развитието на продуктовия дизайн у нас, според теб?


На първо място – манталитетът. За българина Дизайн е нещо вносно и често незаслужаващо цената си. Интелектуалният „труд” не струва нищо тук. Това рефлектира навсякъде. Влошава се образованието, отношението към усилията на тези, които още не са се предали направо липсва, неразбирането е тотално. Това е масово.

Ежедневно се лансират вякакви моди, имитира се развитие на отрасли без дългосрочна полза, унищожава се природният и човешки ресурс. Посредствеността съвсем целенасочено се превръща в национална черта. Отглеждаме обслужващ персонал. Без ценностна система, без култура и възпитание, без мечти и стремежи. Без нужда да вижда и създава красота. Останалото е Желание. Когато го има, пречките са преодолими.

Обнадеждаващо е, например, че вече срещаме производители, които търсят нова, уникална идентичност.

4. Как може според теб да се убеди бизнеса у нас да ползва дизайнери?


Неизбежността, т.нар. криза е чудесно средство. За все повече хора става ясно, че не може да продължаваме по стария начин. Въпрос на оцеляване е. Цялата икономика лежи на паразитните взаимоотношения. Да се не начуди човек, при толкова много бизнес и бизнесмени, как останаха хора, които да се занимават с дизайн .

Убеждаването отнема време и не винаги носи резултат. Години отнема работата в тази посока. Вече има резултати, но бизнесът още узрява.

5. Каква е целта на продуктовия дизайн – да реши конкретен проблем или да направи добре изглеждащ вече съществуващ продукт?


Добрият изглед не е дизайн, просто стайлинг. Дизайнът дори не е само решаването на даден проблем, защото едновременно с това се създава поне един нов. Старая се да се придържам към 10-те принципа на Добрия дизайн на Дитер Рамс, и в същото време не преставам да изследвам това понятие.

Напоследък много често се употребяват група думи: „еко”, „зелен”, „устойчив”, „пасивен” ... Чиста клоунада, според мен. Цари пълно неразбиране, не се влага дори елементарна мисъл, просто се повтаря. Казват, че всичко ново е добре забравено старо, и е така. Особена е психологията на индивида, който иска да приложи консуматорска логика в процеса на работа със средата. „Преди мен нищо не се е случило, а след мен ... потоп”.

Добрият дизайн е резултат на човешката отговорност.

6. Какви са основите предимства ако един продукт е проектиран от дизайнер?

Всички продукти си имат дизайнер . Те са толкова добри, колкото е авторът им. Качественият проектант е отговорен първо към себе си. Важно е да осъзнава, че всъщност работи с хората. Средата, която моделира им влияе по много начини.

Добрият дизайнер е ясновидец, негова задача е да предвиди всички последствия от своята работа във взаймодействието й с Човека, обществото, средата, времето. Добре направеното изделие не просто върши работа или решава проблем, то живее и променя. Как се открива тази порода дизайнери? Много търсене, проби и грешки, култивиране, възпитаване.

7. Защо според теб българските производители предпочитат да продават вносни продукти, а не да инвестират в продкти по български дизайн?

Основната причина – по-евтино е на пръв поглед. По-лесно. Хората обичат бързите пари, да лъжат, и да бъдат лъгани. Търговийката изисква проста организация. А и краденият дизайн е напълно безплатен. Развитието се обляга на сериозни намерения и влагане на ресурси в нови начинания.

Тук все още масово ловим маймуни с трици, защото номерът минава. Разчита се на лошият масов вкус и дребнавостта, без да си даваме сметка, че това ще убие всеки бизнес в кратки срокове. Когато предлагаш лош продукт или услуга, това занижава изискванията и очакванията на потребителя. С времето кара и предлагащият да стане все по-немарлив към работата си. „Ако мине!” Не е затворен кръг, а спирала надолу.

8. Мислиш ли, че ако има повече конкурси за продуктов дизайн те ще стимулират развитието му?


Вероятно. Конкурсите за промишлени изделия са рядкост. Конкурсите като цяло са рядкост, а повечето са доста лоши. Липсата на добре проведени събития увеличава апатията. Всичко минава под знаменателя „Българска работа” – тъжно. Дизайнът е в серийното производство, то е основният стимул.

9. Често се говори, че българския пазар е малък, вярваш ли че е възможно продукт произведен у нас и проектиран от български дизайнер може да се продава успешно в България?

Всичко е възможно. Пазарът не е малък, а свит, натикан в ъгъла, наказан. Той влияе на производството, то се обръща предимно навън, качествените продукти се изнасят там, където някой ще ги оцени, ще плати за тях. Тук е важно да е евтинко, пък „дизайнът” ще ни го внесат от Киталия.

Консуматорщината се мултиплицира всеки ден. Приказките за устойчив дизайн са празни. Глоблната икономика всъщност работи срещу устойчивото развитие и Човека. Това, което може да се направи е стимулиране на локалните системи. Местни ресурси, дизайн и производство – за местният пазар.

10. Защо повечето дизайнери се насочват да проектират основно столове и осветителни тела?


Изглежда интересно, сложно е и конкуренцията е голяма. Въпреки че пазарът е пренаситен с образци във всеки сегмент, винаги може да се добави още нещо. Вярно е, че почти всичко е открито, а ергономията поне във физическия си аспект почти не се променя, но хората се раждат с потребността да създават и подобряват.

11. Защо дизайнерите у нас подценяват дизайна на детски продукти, като мебели, играчти и т.н.?

Едва ли може да се говори за подценяване. Да проектираш за деца е най-забавното нещо, защото за да го правиш добре трябва да преродиш детето в себе си, да освободиш способностите си до краен предел, дори отвъд него. Има и нещо друго.

Настроен съм много критично към начина по който се отнасяме с децата си. Ние, възрастните ги изяждаме. С незаинтересованост, с неразбиране, манипулация, глупост. Съвсем преднамерено унищожаваме възможностите им, талантите им.

12. Какво мислиш за изложенията у нас, дават ли възможност на българските дизайнери да показват своите продукти?

И да и не. Да не се лъжем, продукти с български дизайн почти липсват. Пазарът е свит и това, което се изработи или излиза навън, или се стопява пред вълната Made in China. Много често продуктите са под средното световно ниво, но тук това се търси. Конкретно в мебелния дизайн възможностите са малко. Едно търговско изложение и една седмица на дизайна. Не е малко, но има много да се желае и от двата формата.

13. Ти си част от уъркшопа Работилницата, който се организира за поредна година и е в областта на продуктовия дизай, би ли ни разказал повече за това събитие?

Работилница” започна преди няколко години като експеримент. Интересно е развитието му, като място където дизайнерите се срещат и работят с производителите в една неформална и непринудена среда. Ползите са много и резултати вече има. Всяка следваща година изделията, които влизат в производство се увеличават. Участниците едновременно се учат, споделят опит, състезават се, работят индивидуално и в екип, забавляват се.

14. Лично ти вярваш ли в позитивното развитие на продуктовия дизайн у нас?


Вярвам, да. Това е заради колегите ... Все още има достатъчно талантливи и упорити хора тук и отстъплението не е в плановете им. Морето на посредствеността няма да изчезне. Все пак е нужно, но авангард има и ще се развива.

15. По какво работиш в момента?

Една къща, няколко серии мебели, екстериорни изделия и развитието на една идея. Дизайнът и архитектурата продължават много след материалното си изразяване.


pinterest-9528c.html