Интервю с Валентин Водев

April 4, 2011 12:14 788

Valentin Vodev Както бяхме обещали преди известно време, с голямо удоволствие ви представяме интервюто с дизайнера Валентин Водев. Интервюто не е стандартно, една от причините, е че нямаме журналистически опит, а друга е че искахме да се получи различен и интересн разговор без клишета от типа: "Какви са вашите творчески планове". Въпросите са 36 и се опитахме да си поговорим за това как се прави дизайн, какъв е смисъл от него, каква е неговата цел, имали инужда от дизайнерска организация, кое е по- важно формата или функцията, какво е "Ф" на квадрат, имали общо между дизайна и изкуството, какви са проблемите при работата с клиенти, как да продаваме своите идеи, как се случват нещата у нас и чужбина и т.н и т.н. Искаме да благодарим на Валентин Водев за вниманието и търпението да издържи и отговори на нашите въпроси. Познанството ни е задочно (той е куратор на София Дизайн Уйк 2011 и ако ни се отдаде възможност ще се радваме да се запознаем лично), но въпрки това ни впечатли леснотата, с която се общува с него, отвореността му към нови контакти, желанието да говори и споделя своя опит и тази снимката отговаря много точно на мнението, с което останахме за него: непоправим оптимист и упорито следващ своя път. Надяваме се всички да открием и научим нещо нещо полезно за това как се прави дизайн от един от известните и успели български дизайнери в чужбина. Аз като човек, който отговарям за маркетинга искам да акцентирам върху връзката между дизайн и маркетнг, която на няколко пъти бе засегната в интервюто. Без да се научим да продаваме своите идеи и да ги защитава няма как да се получат нещата. Валентин Водев e първия българин спечелил „Red Dot Concept Award” с проекта Biquattro. Повече информация за други продукти на Валентин Водев може да откриете на неговия сайт pixstudio.net 1. За повечето хора у нас сте известен като първия българин спечелил „Red Dot Concept Award”. Бихте ли казали нещо повече за вас? Ами единственото, което мога да кажа относно наградата е, че все пак човек получава признание за усилената работа и това може би е най-ценното, което наградата дава и пожелавам същото на всички колеги, които работят усилено, но все пак наградата не може да бъде цел, тоест тя е само допълнение към това, което правя. Целта трябва да е проектите, които правя да достигнат до хората, за които са предназначени и да направят живота им по-лесен и удобен а и в някаква степен се надяавам и по-приятен. 2. Учили сте една година в НАТФИЗ актьорско майсторство за куклен театър как решихте да се занимавате с дизайн? Аз се занимавах още преди Актьорското Майсторство с дизайн, завършил съм приложното училище в София специалност дизайн на детската среда, но имам чуството, че винаги съм се занимавал или поне съм се интертресувал от това. 3. Имали проект, който представлява начален тласък в развитието ви като дизайнер. Или каза по друг начин коя беше първата голяма възможност, от която се възползвахте. Една изложба в Лондон и след това 2007 в Ню Йорк бяха може би така да се каже първите успехи, но тогава човек не осъзнава точно какво става, а и летвата се вдига постоянно, което може би е добре и това ми дава възможност да търся винаги нови предизвикателства. 4. Още на 19 г напускате България за да учите във Виена, има ли хората, които са ви подкрепяли в трудните моменти, защото не е лесно човек да успее сам в чужбина? О да, много фактори има, които правят едно такова начинание неимоверно трудно, може би моят късмет беше, че бях на 19 и съм непоправим оптимист, а и винаги вътрешно съм се чуствал сигурен и по принцип не се шашкам много много и си следвам упорито моя път. Но разбира се без помощ от моите родители и моята партноьрка много неща нямаше да са същите. Това обаче според мен важи навсякъде и мястото не е от толкова голямо значение. Едно отиване в чужбина прави нещата просто много по-трудни. 5. Какво ви вдъхновява когато проектирате? Това, че нещо не е съществувало в един момент, а в следващият се ражда, има нещо магическо в това и ти като дизайнер някакси контролираш тази магия. А пък и се създава ситуация, в която караш хората да използват нещо, което никога не са виждали преди това и виждаш как те са въодошевени и се забавляват от това. 6. Какво е вашето разбиране за дизайн, функция и форма? Тези неразделни неща, вечната тема кое е по-важно функцията или формата. Много лесно може да се отговори на този въпрос. Ако използваме пазарният принцип като обективен фактор понеже се базира чисто на търсене и предлагане, ще се получи следното: Ако имаме много функтионален продукт който искаме да продадем на пазара, но той е толкова сложен и дизайна му е неадекватен, а и не подсказващ функцията на обекта, колкото и реклама и ПР да му се прави хората няма да си го купят, защото формата не им подсказва и не ги подтиква, а и не им доставя удоволствие да го ползват. Само насила можеш да ги накараш да го ползват, но тогава ще ги е срам или ще измислят някои виц за продукта ти. В днешно време никоя сериозна фирма, независимо дали за радиатори или леки коли не може да си позволи да не наеме дизайнер. От друга страна пък ако създадем продукт който да няма функция или функцията да е само загатната, хората ще се чустват излъгани и ще загубят интерес към обекта и обекта ще бъде изхвърлен. (Разбира се ако сте платили много пари ще бъде пратен в изгнание на тавана или в килера). Тоест и в двата варианта в дългосрочен план фирмата производител ще загуби и ще си навреди на марката. Трябва да има по 100% и от двата фактора – функция и форма, тоест «ф2» (Ф на квадрат) за да има един продукт феноменален успех, ха! много «ф» станаха :). 7. Какво е отношението в чужбина към дизайнерските продукти? Май вече като че ли вички продукти станаха «дизайнерски» важното е да се прави разлика между продукти, за които си казваш «а, да този продукт най-вероятно някой е трябвало да му направи дизайн» и продукти, на които дизайна наистина ги е направил различни, привличащи и отличаващи се от другите подобни и от масата продукти на пазара. 8. В България е в сила поговорката „Който плаща той поръчва музиката” и клиентите често не се съобразяват с професионалното мнение на дизайнерите. Как е в чужбина? Ами все пак това е нашата професия да предложим добри аргументи и да убедим клиента ни кое е най-добре за него, ако не успеем него да го убедим, той който е на наша страна, тогава как ще успеем да убедим неговите потенциални клиенти. Едно нещо трябва да се разбере, че дизайнера трябва да работи заедно с клиента и те да се допълват взаимно, защото само чрез една кооперация може да се постигнат успехи, все пак клиента сигурно е врял и кипял в този бизнес от години и си познава желанията на клиентите си, технологията и конкуренцията си, което може да е от полза за дизайнера, от друга страна дизайнера може да погледне нещата от страни и да приложи нещо иновативно, което пък ще помогне на фирмата да се позиционира по добре на пазара. Тоест дипломатичност, обяснение и по добра комуникация от страна на дизайнера е в някои случаи е по-доброто решение. Все пак ние трябва да продадем нашата идея на нашият клиент, а не обратното. Понеже ме попита каква е разликата, мисля си, че в България някой от дизайнерите предават впечатлението на клиента си, че той не разбира нищо от материята и не искат да комуникират много много с него относно развитието на проекта, тоест «ти ми дай проекта пък аз ще ти се обадя като съм готов», от това идват повечето проблеми когато клиента си е мислил нещо съвсем друго, все пак и той трябва да го чуства като свое произведение, тоест повече включване дори само информативно на клента в процеса, а пък доброто аргументиране, и то такова, че той да не може да не се съгласи. Все пак той иска най-доброто за продукта си , тоест не е програмиран да върви срещу себе си. Съгласен съм, че някой клиенти са много трудни, но пък ние дизайнерите трябва да сме тогава още по убедителни с нашите аргументи, защото ако не можем да убедим клиента си идва неизбежното - правим компромиси за които после съжаляваме. 9. Бях чел едно интервю на един холандски дизайнер, в което той каза, че дизайна не е демокрация и не дава да му се месят в работата. Вие позволявате ли да ви се месят в работата клиентите? Както казах по-горе аз вярвам в добрите аргументи, иначе почваме да правим изкуство, което може би създаваме самоцелно. Аз не искам да бъда погршно разбран, аз съм много упорит и не отстъпвам от моето мнение, но ако някой ми даде аргумент с който да ме убеди в противоположното, естествено го използвам, все пак е и в моя полза. Демокрацията идва накрая когато клиента или копува твоя продукт или не. Той има свободното прво и решава дали твоя продукт е добър или не. Тоест процеса на вземане решения за създаването на един продукт може и да не е демократичен, но избора на продукта е. 10. Имали на запад организации или асоциация на дизайнерите, които следят за спазването на опредлени правила в бранша? Защото тук услугата интериорен дизайн меко казано се предлага в различни разновидности. Има, но според мен свободният пазар решава правилата. Аз мисля, че асоциациите, било то в чужбина или в България трябва да се концентрират в доброто информиране и ползите от дизайна за фирмите и икономиката като цяло, отколкото за създаването на правила, които никой няма да ги чуе, а пък камо ли спазва. 11. За да започете работа по нов проект трябва да имате поръчка или личното вдъхновение е достатъчно? За мен най-добрият вариант е 70% външни поръчки 30% собствени проекти. 12. Въпреки, че всеки проект е различен колко време средно работите по 1 проект? Трудно е да се каже зависи винаги от проекта, но мин. в рамките на 2-3 месеца – отговарящи на интензивна работа от 2 работни седмици. Тоест 10 работни дни. Иначе имам и по-сериозни проекти, който са в рамките на 12 – 18 месеца. 13. Само по един проект ли работете или едновременно по няколко? Едновреммено по-няколко, но те не се застъпват или пречат понеже разделям времето си на проекти и така мога да отделя специално внимание на всеки един от тях. А и повечето от тях са от различно естество и това ме обогатява повече отколкото изморява. 14. Коя е основната причина различните фирмите да възложат определен проект на дизайнер? Надявам се за да могат да направят нещо повече за техните клиенти, да бъдат винаги една крачка пред конкуренцията и не на последно място да направят много повече продажби, тоест оборот, тоест печалба. 15. У нас едва ли има дизайнер, на който да не се е случвало да работи и след това да не му се плати. Как е положението с плащането на запад? Някои път проблематично и то без значение от големината на фирмата, затова работя само с аванс, но гилдията е толкова малка, че ако някой не играе коректно веднага се разбира. 16. Дизайнерските продукти по принцип са по-скъпи, а кризата доведе до намаляване на покупателната способност на хората, това в чужбина отрази ли се на интереса към дизайна? Напротив, кризата удари обикновеният човек, а не богатите и за това фирми за луксозни стоки направиха рекордни печалби. Според мен дизайна не е лукс а необходимост, тоест една фирма за да прави сигурни печалби трябва да има дизайнери например Икеа, те не са скъпи въобще, но имат най-големият оборот и наи-много дизайнери сред мебелните фирми. Според мен фирмите все по трудно могат да си позволят да не работят/кооперират с дизайнери. Все пак диайнерите не са скъпи спрямо другите инвестиций, които фирмата трябва да направи за да въведе нов продукт, а пък с дизаин се увеличават директно продажбите тоест печалбата. Сега въпроса не е дали дизайнер, а кой дизайнер, защото дизайнера на щат не върши същата работа като въшният дизайнер, тоест на фирмата и трябва и въшният дизайнер от време на време за да въвежда нови продукти а този на щат да ги подържа. 17. Какво е вашето отношение към визуализациите, защото в България някои смятат, че колкото по-добра е визуалицията толкова по-добър е проекта? Концепта е наи-важен, визуализацията е само средство за комуникация на концепцията, дали с или без нея няма значение стига да можеш да убедиш клиента, си в това което искаш да направиш. Не, проекта не става по-добър, а твоята презентация става по-убедителна. Което само по-себеси не е никак лошо, напротив много е полужително, но въпреки това проекта ти не става по-добър или по лош, все пак нали ще се направи после на истина и това е важно да е хубаво, никой няма да те пита как е била визуализацията или пък няма да кажеш на клиента си: «Да, съгласен съм крайният продукт е супер зле, ама визуализацията миналия месец беше супер» направо карикатура може да се направи от това :). 18. Вие как представяте вашите проекти? На клиентите си естествено представям визуализаций, но наблягам на идеята, планът за изпълнение и концепцията. 19. Работите ли по интериорни проекти? Да, разбира се, имам много организирани итериорни рашения за изложбени зали. 20. Лесно ли се работи с Рон Арад? Да, той е страхотен човек и е много интелигентен, тоест трудно е да скриеш нещо от него дори и да искаш. Хубавото е, че той през цялото време респектираше моето мнение и имах пълна свобода да концепирам и изпълня проекта. Което от друга стана е много отговорно, защото не можеш да си позволиш да правиш грешки на такова ниво. Но най-хубавото беше накрая, когато свършихме проекта и всички бяха много въодушевени и се хареса на публиката. 21. Ексцентирчността правили те по-добър дизайнер? Не, това е като визуализацията, ако така по добре убеждаваш клиента си – перфектно, но това не те прави по-добър или по-лош дизайнер. Спомням си един съвет от професора ми по актьорско майсторство относно актьорите: «Не е важно как се изживяваш като големият актьор на улицата и пред хората, важното е какво показваш като си на театралната сцена» тоест в крейна сметка хората ще те съдят по това което найстина можеш, а не дали си ексцентричен или не, макар че аз лично харесвам ексцентрични хора :). 22. Как върви работата с пускането на електровелосипед Biquattro в масово производство? Имате ли информация за неговата базисна цена цена? Иска ми се да е под 1000 евро, тоест достъпно за всеки градски човек и конкурен на леките коли. Да, това е един от проектите, които са много много дълги. 23. Някой от България проявили инетерес за производството на Biquattro? Не, но това изисква големи инвестиции и търпение. Естествено ще се радвам ако някои от България проявили инетерес 24. Имате ли продадени продукти в България? Не, засега не ми е извесно, но скоро ще излезе една детска количка, която направих за Мадеркейр и може би и в България ще се продава тогава. 25. Кой е най-продавания ви продукт? За сега едно обзавеждане за баня за една хай-енд дизайнерска фирма от Австрия (Мивка, шкафове, огледало и др.), продават с хиляди, всеки 3 месеца ме подсеща, когато получавам дивиденти от авторските си права, а договора не беше чак толкова добър, но явно клиентите я харесват и фирмата продава с хиляди. Надявам се скоро пак да поръчат дизайн. Това е също нещо което е важно а именно дулгосрочното сътрудничество между дизайнер и фирма, това е много важно. 26. По къкав проект мечтаете да работите? Самолетостроене, например обзавеждане или подобно, може и интериор за скорострелен влак или пък ултимативното екс-планетарна станция. 27. Кое от съвременния свят искате да промените с вашата работа? Предвижването в градската среда. Поне се опитвам да го променя, но сам е невъзможно, трябва и политически решения в тази насока, които да стимулират една такава промяна. 28. Ако съществува идеалния клиент за услугата дизайн как бихте го описал? Някой, който да постави летвата си много високо (не от гледна точка на пари) а голямо предизвикателство. Например аз се запознах с един архитект/дизаинер кайто проектира и строи градът с 0% емисии близо до Шанхай, Китай. Той ми каза че като представил в началото след 6 месеца работа концепта си на неговите клиенти от Китай и им казал че е направил почти невъзможното и е страшно щастлив, че е успял първи в света да проектира град само с 30% емисии, те поклатили глава и му казали «ама Вие май не разбрахте на нас не ни е достатъчно 30% ние искаме 0%» Това е може би пример за идеални клиенти. 29. По какво работите в момента, ако не е тайна. Мебелна серия, часовник и ел.велосипед от продуктите иначе в момента организираме с моите колеги тазгодишното издание на София Дизайн Уйк 2011, на което съм куратор. Тази година събитието обещава да бъде доста голямо и да включва доста световни имена, изложби и перформанси от продуктовият, графичен, интерактивен и социален дизйн и съвсем скоро ще бъде публикувана програмата за тази година и ще стартира ПР кампанията. 30. Често в България се говори, че БГ дизайна няма определен стил, вие какво мислите по въпроса? По тази тема има по време на Софиа Дизайн Уйк една излозба на млади български таланти, които бележат вече успехи у нас и по света и там тепърва ще можем да крейраме или пък не, тенденция в българският дизайн. 31. Интереса към дизайнерите в България е основно за проектиране на жилищни интериори, а индустриалния дизайн е слабо развит. Според мен една от причините, е че фирмите у нас не осъзнават, че чрез дизайна ще се отличат от конкурентите и ще спечелят пари. Как може според вас да убедим бизнеса у нас да ползва дизайнери? Ами аз си мисля, че чрез диалог и от двете страни трябва да се счупят преградите. Също така политиците и институцийте трябва да подкрепят такива инициативи, защото само така БГ продуктите стават конкурентно способни на външният пазар, това пък води до повече износ на стоки, което пък само по себе си води до ръст на икономиката, тоест дирекна полза на държавата, фирмите и в крайна сметка, всички нас. 32. Има ли дизайнери, на които се възхищавате и сте се учили от тях? Много са, но не обичам да идеализирам, радостен съм, че са споделили знанията си с мен, надявам се и аз някой ден да «върна топката» 33. Вие проектирате умни мебели, бихте ли казали какво прави една мебел умна. Този който я купи – шегувам се разбира се! Става въпрос за предмети и мебели който изглеждат страхотно, но същевременно извършват много важни и полезни функций в домът или офиса, тоест хем са дизайнерски, хем са много полезни. 34. Вие имате студиа в Лондон и Виена каква е ролята на държавата като институция, помага ли на развитиета на дизайна? Страхотно важна е ролята и държавата и след като тя има и директен икономически интерес (както се опитах да поясня по горе) трябва колкото се може по бързо да насочи интереса към дизайнерските процеси и да подкрепи и поощри фирми и образователни институций, както и професионалната гилдия от дизайнери да имат повече обмен и да правят повече проекти заедно. В Великобритания и в Австрия институцийте са разбрали вече ,че креативният бизнес е много лукративен за общественоста и конкурентно способноста на една държава и няма нищо общо с изкуството. 35. В България под дизайнер се разбира човек, който проектира интерир докато на запад като, че ли дизайнер е човек, който се занимава с продуктов дизайн, това вярно ли е? Вече всичко е дизайн, а пък и дизайнерите са обучени да правят и продукти и интериори и интерфейс. Може би повечето поръчки в БГ са за интериорен дизайн тоест е по-разпространен заради бума в строителството, докато на запад индустрията е по-развита, но тези неща може и да се променят с времето. 36. Бихте ли казали как се става успешен дизайнер? Със страшно много работа и страст (може би както във всяка една друга професия)


pinterest-9528c.html