"Как изглежда домът на моите мечти" от Тихомир Димитров

Много ми е приятно да ви представя разказа на писателя Тихомир Димитров за неговия дом на мечтите. Този път няма картинки на самия интериор (горните две снимки ги избрах аз). Според мем не са и нужни. Тишо толкова живо и ясно е описал как си представя своя дом, че картинките са излишни, а и така всеки сам може да доразвие своята си мечта. Няма да ви губя повече времето и ви оставям да прочетете един страхотен разказ за една наистина строхотна къща. "Домът на моите мечти се намира извън шума на цивилизацията - в ниска планина или хълмиста местност, до малко, красиво езеро със спокойни, дълбоки води. Близостта на водата е много важна за мен. Къщата е на три етажа. Символично наподобява кораб, чиито "нос" е потопен в езерото. Входът е откъм сушата. През вратата се влиза във висок, стъклен цилиндър - "мачтата" на "кораба". В нея има прозрачен асансьор, който води до двата горни етажа и "палубата" - панорамна открита тераса, която се намира най-отгоре. До асансьора има врата, която води към помещенията на първия етаж. Зад асансьора има вити стълби, по които човек също може да се изкачи нагоре, към горните два етажа, в прозрачния цилиндър. Първият етаж се състои от огромен хол. Стените са плътни, само онази към езерото е прозрачна. Други прозорци няма. Мебелировката е минималистична. Всички мебели са от бяла естествена кожа. Има канапе, две табуретки, масичка и огромен екран с озвучаване за домашно кино, окачен на стената срещу канапето. До прозрачната стена с изглед към езерото е разположена бяла маса с четири удобни меки стола - място за сутрешното кафе и закуска. Единственият аксесоар в цялото помещение е огромна ваза, намираща се точно до вратата на хола, като влезеш - в дясно. Подът е от ламинат, няма паркети, плочки или килими. Идеята е да се поддържа лесно и да се придвижваш свободно. Има огромно празно пространство. От хола се влиза в малка, продълговата кухня, ориентирана перпендикулярно към езерото и успоредна на хола. Тя също завършва с прозорец - стена. Щори и завесли липсват, но проорците могат да се затъмняват, ако плеснеш с ръце. И обратното :) Кухнята си има всичко необходимо, та да се разхвърлиш и достатъчно място за цапотене, ако си готвач-новатор-аматьор, като мене :) Дълги плотове и никакви мебели. Няма нищо за сядане. Това е място за "творчески" труд, а не за хапване и почивка. Щях да забравя най-важното -осветлението навсякъде, в цялата къща, идва отдолу, а не отгоре. Осветителните тела са продълговати и следват стените в тяхната основа, като лъчите им са под ъгъл, така че да осветяват и средата на помещенията. Липсва осветление само до панорамните стени. Осветлението се пуска само, когато падне нощта и само се изключва, когато дойде утрото. Разбира се, интензитетът на светлината може да се регулира ръчно. Захранането идва от слънчеви панели на покрива, които се използват и за затопляне на водата за битови нужди. Водоснабдяването разчита на ел.помпи, които вадят вода от езерото и я филтрират, след което използваната вода се пречиства и се връща обратно там, откъдето е дошла - в езерото. Това е напълно устойчив дом и няма никакви сметки - нито за вода, нито за електричество и отопление. За температурата се грижи обща климатична система, захранвана с ток от панелите (терасата най-отгоре е голяма, има място за много панели, но ще стигнем и до нея). И така, описахме първия етаж - антре, асансьор, вити стълби, продълговати хол и кухня, с прозрачни стени към езерото. Зад асансьора и витите стълби има две сервизни помещения - пералня и баня с тоалетна. Качваме се по стълбите на втория етаж. Това е парти етажът. По-къс е от първия, който би трябвало да е "трюмът" на кораба. Вторият етаж е "палубата" с прилежащата към нея "каюта". "Каютата" е огромен бар със стъклени стени и гледка на 360 градуса. Бар плотът е разположен в средата и е зареден само с екзотичен алкохол, домъкнат от различни точки на света (всъщност, вече го събирам). Има открита тераса, която го играе палуба, естествено, с гледка към езерото. На терсата има две сепарета с ниски масички и удобна мебел от бяла кожа, плюс масивен подвижен чардак, който предпазва от дъждовете. Всяко сепаре спокойно може да побере по 10 души. Единствената мебелировка в бара са високите столчета около плота - тук също имаме огромни празни прстранства - за танци или просто за шляене наляво-надясо бос, с чаша чилийско вино в ръка, за задълбочени разъждения и прекрасна гледка към всички посоки - езерото, долината наоколо и малките хълмчета в далечината, плюс черния път, който води до тук. Озвучаването е вградено в стените. Управлява се от бара. В дъното има просторна тоалетна - за мъже и за жени, поотделно. Идеята е гостите да се чувстват комфортно, а тази къща обича да посреща гости. Качваме се на третия етаж. Над него стърчи само прозрачният цилиндър-мачта. Тук са спалните помещения. Има една основна спалня и две стаи за гости. Обзаведени са много слемпло - огромно легло в средата, две нощни масички и нищо друго. Гардеробите са вградени в стените. Спалните са с плътни стени, само мастър бедруума има панорамен изглед към езерото, другите две спални гледат настрани - едната към поляните и хълмистата местност, другата към черния път, който води до тук, малката градинка и паркинга. Тераси на третия етаж лиспват. Той е по-къс от втория и представлява второ ниво над "палубата". Всяка спалня е оборудвана с малки, но уютни сервизни помещения. От тук се изкачваме най-отгоре, където се озоваваме на голяма открита тераса с парапет. Няма никакви мебели - просто място за дишане на чист въздух и съзерцание. Над нас е върхът на мачтата, с необходимите комуникации - сателитна чиния, радио антени и прочие. Половината тераса е празно пространство, оградено с парапет, а другата половина е заета от слънчеви панели. Такива могат да се разположат и в пространството около къщата. Огради липсват, но има камери навсякъде. Ако влезеш във "върха на мачтата" се озоваваш в контролния пункт, откъдето се управлява цялата къща. Има удобно бюро с три монитора, предназначено за вършене на всякаква работа. Това е и творческият ми кабинет. В градината са посадени само три дръвчета - дървото на изобилието, дървото на любовта и дървото на здравето. Поливайки ги всеки ден, човек благодари за здравето, изобилието и любовта, които са му дадени и с очите си ги наблюдава как растат. Има малка закрита беседка на брега на езерото, където за дървен кей е завързана най-обикновена 6-местна лодка с гребла. В градината се намира и къщичката на дружелюбния, умен и красив голдън ритрийвър, който вече е факт и, без който едно такова жилище би било непълно... --- Ами това е, в общи линии, перфектният ми дом. Чудя се само в коя точка на света да го "забода" и до кое точно езеро. :) При всички случаи предпочитам зеленината на Стара Европа, но няма да откажа и гостоприемството на по-далечни страни." Тихомир Димитров е много интересен човек и още по-интересен събеседник, който имам удоволствието лично да познавам. Повече за него, негови книги, пътеписи, разкази и много други неща може да научите от неговия блог. Благодаря ти много Тишо за отделеното време и за това, че сподели с нас този страхотен разказ. Описанието на домът мечта на Тихомир Димитров е част от нашата блог игра: Как изглежда домът на вашите мечти?. Ако имате желание да ни разкажете как изглежда вашия дом на мечтите, ще се радвам да се включите в играта.